Писатели, публицисти

Анастасия (Сийка ) генералъ Добревска

Тя е дъщеря на адвоката Георги Цукевъ, е родена въ гр. Свищовъ на 11 юли 1884год. Свършила е девическа гимназия въ София и още отъ ранни младини е проявила наклонность къмъ поезия. Плодъ на вдъхновението сѫ нейнитѣ досега излѣзли три стихотворни сбики: Душевни акорди (1927 год.), Картини изъживота (1930 г.), Тѫжни припѣви (1930 г.). Въ тѣхъ е дадено доста мѣсто на дълбока и непритворна симпатия къмъ македонския българинъ и висока вѣра въ вѣтлата му бѫднина.[1]

 

Магда Драгова Петканова – българска писателка.

В периода 1918-1921 г. следва математика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в Министерството на железниците и като коректор в Държавна печатница. Укрива дейци на ВМРО. След 9 септември 1944 г. се включва в организационния живот на СБП – секция драматурзи, и в редколегията на сп. „Театър“. Дебютира със стихове през 1932 г. Утвърждава се като поетеса на страниците на в-к „За жената“. Превежда творби от полски, чешки и сърбохърватски език. Авторка е на сценарии за игрални филми – „Шибил“ (1968 г., съвместно със З. Жандов), на либретото за операта „Ивайло“ (музика М. Големинов), на либретата „Левски“ („Водите прииждат“), „Към пропаст“ (по пиесата на Ив. Вазов) и „Сеяч на дните, дето идват“ (по „Самуил“). Нейни драми са поставени в Народния театър в София. Автор е на съчиненията „Македонски песни“ (1927 г.), „Изгубен камък“ (1933 г.), „Кавали свирят“ (1939 г.), „Царица Теодора“ (драма, 1946 г.), „Буна за земя“ (драма в стихове, 1956 г.), повестта „Левски“ (1957 г.), „Стихотворения“ (1958 г.), „Една от нас“ (драма, 1961 г.), „Самуил“ (драма, 1961 г.), „Райна Княгиня“ (очерк, 1962 г.), „Командировка“ (комедия, 1964 г.), „Апостолът на свободата“ (драма в стихове, 1966 г.). Умира на 16 май 1970 г. в София.

(Адриана Димитрова)

Александра Михайлова Монеджикова /1889-1959/

Александра М. Монежикова е родена на 24.І.1889 г. в гр. Пловдив. Завършва ІІ Софийска девическа гимназия през 1907 г. Става учителка в село Трънска клисура, къдто се омъжва за Найден Николов, учител в същото училище. От учебната 1908-1909 г. е студнтка по история и география, но завършва висшето си образование едва през 1924 г. След това работи като учителка по исторя и география в различни софийски училища до 1933 г. Продължава работа в частната немска гимназия в София. Напуска учителството, за да се отдаде на активна публицистична обществена, научна и популяризаторска дейност. По време на Първата световна война Монеджикова превежда и издава книгата “Учителката на работниците” от Едмондо де Амичис. През периода 1927-1930 г. последователно излизат книгите й “Румъния”, “Югославия”, “Албания”, “Европейска Турция”, “Гърция”, “Македония” и “Добруджа”. През 1928г. полското Дружество за взаимна помощ в България издава книгата й за Полша. От1930 до 1940 г. е член на ръководството на Дружеството за борба с алкохолизма в България. Учвства в конгресите на въздържателите в Стокхолм, Буда пеща, Париж и Цюрих. В периода 1933-1939 г. е функционерка на Дружеството за борба с детската престъпност. Избрана е за културен водач на екскурзията до световното изложение в Париж през 1937 г. На следващата година издава книгата Париж през вековете”. Сътрудничи на списанията “Български турист”, “Младежки турист”, “Нашето село”, “Борба с алкохолизма” и др. Едновременно с това Монеджикова е активен член в ръководството на Българското географско дружество, а след 9.ІХ.1944г. е и негов предсе дател. Най-значителният и труд е книгата й “София през вековете” издадена през 1946 г., в която се пресъздава живота на нашата сто лица от самото й основаване като селище до 1944 г. Книгата е богато илюстрирана с изгледи на улици, площади, сгради, паркове и градини, исторически паметници и музейни експонати, монети, репродукции. Тя е твърде ценен източник за спе циалистите от различни области на знанието. От 1950 до 1953г. Монеджикова живее и работи в Лондон, където по това време нейният съпруг е български посланик във Великобритания. Там тя се заема с трудната, но народополезна научноизследователска дейност, която извършва в Британския национален музей и дипломатическия архив на Министерството на външните работи на Великобритания, където издирва печатни и ръкописни дипломатически материали, свързани с Българската история през ХІХ в. Въз основа на някои от тях тя написва редица статии, например: “Документите по Кресненското въстание”, “Отражение на Априлското въстание в Англия, Франция и Италия”, “Към въпроса за националноосвобо-дителните движения в България от1863-1869 г.”, “Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа по английски дипломатически документи” и др. До края на живота си тя е почетна членка на Българското геогрофско дружество, на Всесъюзното географско дружество /Ленинград/ и нещатен сътрудник към Института “Ботев-Левски” към БАН. Александра Монеджикова умира на 2.VІІ.1959 г.в София.

(Дани)


[1] Алманах Макеодния ст. 14 пояснения Табло ХХХШ — 111

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s