Четници и куриери

Сметнахме че пет от жените заслужават собствени под-страници, това са:

Донка Ушлинова

Екатерина Арнаудова

Руша Чопова/Делчева

Цвета Божова

Румена Войвода

 

Сребра Апостолова

Родена в битолското село Лера, тогава в Османската империя. Жени се за Апостол Ушлинов и заедно с Донка Ушлинова убиват местен бег[8]. След това тримата бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. След Илинденско-Преображенското въстание те са четници на Георги Сугарев. Христо Настев си спомня за нея:

Сребра с простодушния си пронизителен поглед, със завидно стройно развито телосложение, които издаваха редка жизнерадост и вродена скромност на селска свенливост, криеше в себе си и своето кораво, но туптяще будно национално сърце. Винаги резервирана и скромна до наивност в отношенията си, тя не се смущаваше от никакви незгоди и лишения при новото си положение… в нея проличаваше неограниченото задоволство в пламналото ѝ от мъст сърце, че е премахнат вече оня, от когото цели денонощия са треперили с майка си, угрижени за утрешния ден.

След въстанието се прехвърлят в България и се установяват във Варна. Имат четири деца и живеят в бедност.[9]

(от уикипедия –вж файл)

Матеица, Струга

„Матеица от с. Вишни, Стружко, идва няколко пъти в града през 1897-1898 година да стреля върху убиеца турчин на мъжа й, но не й бе разрешено от тогавашното началство. Мариница от с. Ябланица през 1903 г., месец октомври, през пазарен ден стреля и нарани един шпионин от същото село. Заловиха я и осъдена вече, тя избяга от битолския затвор. Годеницата на войводата Ставре Гогов -Кота Христова от с. Вехчани, гдето той славно се би в продължение на 20 часа и уби 27 души от потерата, преди да загине, под дъжд от куршуми сама му занася още две бомби и патрони. По-после, денем, тя уби сред селото предателя на своя годеник и избяга в четата, където издържа в продължение на 8 месеца трудния четнишки живот, взе участие в три сражения и се държа така, щото всичките й другари бяха възхитени. Последните три месеца фактически тя водеше четата.“ [13]

Тана Георговица Балючева

От с. Жужелци. За нея войводата Кирияк Шкуртов пише в спомените си: „Няма достатъчно силно перо да опише нейния героизъм и привързаност към делото. Нейната дъщеря Кираца ни спаси от явна смърт при завръщането ни от Гърция… Самата тя, откъдето имаше да се пренасят пушки, готова беше под сукмана си една по една да ги пренесе. Гуни, дрехи, цървули за четата тя ще ги пренесе от града. Има ли чета да се посреща или изпраща, тя е караул. За укриване ли става нужда, нейната къща е лабиринт.“ Убита била от турците през 1907 г. на моста на р. Бистрица.

Тана – Василева Кировска

От с. Осничени взела живо участие в борбите преди, през и след Илинденското въстание. През 1906 г. нейната къща била нападната от гръцки андарти. А в нея били скрити наши четници. Завързало се сражение, в което и тя взела участие. Убити били двама андарти. Тана с балтия в ръка излязла навън, обискирала падналия водач Влахаки, взела документите и оръжието му и завършила сражението, стреляйки по смуте ните нападатели. (КЦ)

Изселва се в България и се установява в Пазарджик до смъртта си през 1932 година.

Виж илюстрации илинден 8 (88) ст. 11

Митра Комитката от с. Горно Дивяци

Била се при освобождението на Крушево и при отбраната на прохода Слива под командването на Георги Стоянов. След привършването на патроните бойците не отстъпили, а се самоубили до един. Между труповете била намерена и Митра Комитката.[14]

Цонка Богданова

Оригиналната картичка със снимка на ефрейтор Цонка Богданова, участвала във войните за освобождение и обединение, предизвика голям интерес сред читателите на „Фокус” и на интернет страницата, посветена на българските бойни знамена. Днес публикуваме и гърба на картичката, саморъчно написана от ефрейтор Богданова, където се четат думите „от бойното поле”. На лицето на картичката е отпечатана кратка биография на ефрейтор Цонка Богданова. В текста се чете „…Ефрейтор Цонка Хр. Богданова от 60 пехотен полк, родом от Битолско. Участвала в четническото движение като четник за свободата на Македония, участвала във войните 1912 – 1913, наградена със златен орден за храброст…”.

Картичката е изпратена от читателя Росен Петков от Велико Търново./Агенция „Фокус“/[15]


[2] Смит, Артър, Спомени от Македония , Изд. на Отеч. фронт, София, 1983 http://ilinden.info/as2/

[4] „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.

[6] книгата се доуточнява

[7] Илюстрация Илинден, година V, книга 7-8, София, 1933 г., стр.32

[8] Илюстрация Илинден, Година 9, Книга 8, София, 1937 г., стр.13-15

[9] Илюстрация Илинден, Година 9, Книга 9, София, 1937, стр. 12-15.

[10] Илюстрация Илинден, година IX, книга 8, София, 1937 г., стр.13

[11] „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 634.

[13] Матов, М. Стружанката в революционната борба. – В: Сб. „Илинден“, 1903-1922, изд. д-во „Вардар“, София, с. 70-73.

[14] Силянов, Хр. Цит. съч., с. 372.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s