Женските движения

вж също секцията Тайна културно-просветна организация на македонските българки

Благотворително дружество „Екатери­на Авксентиева Симидчиева“[1]

Женското дружество “Екатерина Авксентиева Симидчиева"

„Първото женско македоно-одринско благотворително дружество „Екатери­на Авксентиева Симидчиева“ е учредено на 3 октомври 1899 г. в салона на „Славянска беседа“ в София в присъствието на около стотина видни столи-чанки. Събранието е свикано със специално печатно възвание, издадено от група инициатори и публикувано в някои столични вестници [2]. На второ събра­ние на 9 октомври е избрано II-членно настоятелство в състав: Д. Ряскова – председател (съпруга на полк. Никола Рясков), С. Гюзелева – подпредседател. Горица Попова – секретар, Г. Драганова – касиер, и Т. Ряскова, Невенка Попова, Ана Сакъзова-Карима, Н. Кръстникова, Гана Наследникова, Н. Траянова и Бошнакова – членове-съветници. Приет е устав на дружеството, в който целта е формулирана по следния начин: „моралното и материалното подпомагане на българите в Македония, в борбата им за националните им права.

….

В началото на декември 1899 г. столичното дружество „E А. Симидчиева“ се обръща чрез вестниците към българските гражданки с молба да се  притекат на помощ на своите сестри в Македония и Одринска Тракия, като образуват местни благотворителни дружества, клонове на Софийското.

Така за малко повече от година възникват 9 женски македно-одрински благотворителни дружества „Е. А. Симидчиева“. Тяхната организационна структура изцяло копира модела на съществувалите македоно-одрински дружества в страната – изборни настоятелства, същото разпределение на функциите аналогичен дружествен живот.

Женските дружества „Е А Симидчиева“ набират средствата си и за подпомагане на организацията чрез литературно-музикални и танцови вечеринки, театрални представления. градски увеселения, лотарии, доброволни пожертвования. Често тези свои инициативи жените осъществяват съвместно с македоно-одринските дружества.

За пьрви път се „изнася“ женското движение извън България, като в Брюксел (макар и изолиран пример) се основава задгранично женско македонско дружество „Е. А. Симидчиева“ с председател Нeдa Брадварева [3].

…..

Членският състав на женските лружестза Е А Симитчиева принадлежи главно на три социални категории: това са съпрутите на офицерите от местните гарнизони и предимно на онези от тях, които са членове на Българ ските освободителни братства, съпругите на членовете на македоно-одринските дружества и настоятелства, учителките.

В началния период след своето организиране провинциалните женски македоно-одрински дружества влизат във връзка с ВМОК, където изпращат събраните суми. Софийското дружествата започва да изпълнява функциите на централно, а дружество в страната – на негови клонове.

–-

Една от тези многопосочни дейности се изразява в решението да се изпрати апел до женската лига за мир в Париж [4], в който да разкажат за неотрадната съдба не само на Жените, не само на българите, но и на всички потиснати народности в Османската империя. Исканията се свеждат на първо време до въвеждането на предвидените в чл. 23 от Берлинския договор реформи в Македония. По този повод на 27 юни 1901 г. в Париж се провежда голяма публична конференция на Женската лига с участието на видни френски общественици, политици и публицисти и активистки на световното жен ско движение. Делегатите от българска страна са Ана Сакъзова-Карима и Симеон Радев, който под псевдонима „Богдан“ представя в работата на кон ференцията ВМОК и МОО. В многобройните речи и изказвания се описва как живее жената в Европейска Турция, изтъква се фактът, че българите са мнозинство. Резултатът, дори и скромен, е показателен. Приема се резолюция с дълбока симпатия към борбите на поробеното население и се настоява за реформи в остарялата, полудишаща, но все още със здрави позиции и ползва ща се с подкрепата и симпатията на Европа империя.

Това е и най-голямата международна проява по линията на женското движение ВМОК и дружествата „Е. А. Симидчиева“, която има значителен об­ществен отзвук както в чужбина, така и у нас.”

Таен девически македоно-одрински кружок „Свобода“.

Една от организираните прояви на женското съпричастие в Кюстендил с борбите за освобождение на Македония е създаденият на 9 Април 1900 г. в Петокласното девическо училище Таен девически македоно-одрински кружок „Свобода“. Както самите те изтъкват, причините за това са:

„Като имаме предвид невъзможността да действаме явно за освобождение на поробените братя и сестри в Македония и Одринско, понеже сме момичета и при това повечето сме ученички…основахме този кружок, под название „Свобода“. То молиме Ви, господин предцедателю, да приемете и причислите и нашия кружок при всички други тайни кружоци, които засега съществуват“.

С последните думи момичетата настояват да бъдат частица от национално-освободителното движение. Заедно с писмото изпращат за утвърждаване своя устав и клетва, подписана от шестнадесетте членки. Това са момичета в тийнеджърска възраст- дванадесет от тях са на 15 години, а четири са шестнадесетгодишни. Четиринадесет са кюстендилки, една е от с.Горановци, една от Радомир. За предцедателка избират Марика Ангелова от Кюстендил, която още на 6 април 1900 г. заедно с шест свои съмишленички подписват клетвата. Последната, макар и с романтичен привкус, съдържа ясна декларация за саможертвата, на която са готови тези момичета, все още деца, за свободата на Македония и Одринско:

„…Че ще бъда покорна и вярна служителка на делото и че ще помагам с всичките си сили за освобождението на поробеното ни отечество Македония и Одринско, като при това гледам да пазя всичко в тайна. В противен случай…приемам да бъда наказана…с оръжието, което държа в ръцете си, без всякакво съпротивление“.

С оглед на коспиративността всяка от тях има избран от нея псевдоним. Секретарка е Люба Манова от с.Горановци. Под редакцията на Тодор Цеков кръжочничките издават ръкописен вестник „Борба“.[5]

Македонски женски съюз

На четвъртия конгрес на македонските братства се взима решението за учредяването на Македонския Женски Съюз (МЖС) – официално предложено от Щипското братство. През март 1926та година, 12-членен Временен комитет подгатвя неговото изграждане . Учредителния конгрес е на 30, 31 май и 1ви юни в София, приема се устава му. В него се обединяват вече съществуващите женски културно-просветни и благотворителни дружества, съществуващи до този момент към различни македонски братства.

Райна Дрангова

Избрани за членове на първият ръководен орган са: Д. Холилчева (председателка), Р. Матова, и Р. Дрангова (подпредседателки), М. Антонова и М. Крапчева (секретарки), Ел. Томалевска (касиерка); Д. Стършенова, Е. Бичева, С. Христова и Люба Иванова (съветнички). Дейността на съюза е организационна, културно-просветна, блотворителна и политическа. Голяма част от усилията му са приложени към грижи за Македонските бежанците породени от тогавашната гео-политическата ситуация, затова и се обръща много внимание към градежа на сиропиталище „Битоля” (има цяла статия за работата на сиропиталището която ще бъде допълнена по- късно)и по-общо да се подпомогне бежанците които бягайки към или премествайки се към границите на република България следователно живеят на много мизерни начала.

Г - ж а Олга Ал . Радева е родена въ гр. Велесъ, жена на покойния бившъ министъръ Ал. П. Радевъ. Следвала е въ родния си градъ, София и Германия.. (Табло XXV — 84)

МЖС също взема участие на международна арена следвайки практиката на Македонските братства. Пример за тази им дейност е участието в Международната женска лига за мир и свобода . [6]

До 1928та година 45 женски дружби са регистрирани с 4254  членове. На тогавашния контрес се избира ръковоство което включва Олга Радева (председателка); Райна Дрангова и Вела Панова (подпредседателки); Мара Антонова и Марица Антонова (секретарки); Стефана Христова, Мита Юрукова, Люба Иванова, Александра Тошева (съветнички); С. Думева, М. Грънчарова, Р. Руменова, Р. Костеница-Мецгар, Д. Стършенова (сътруднички с задача да подпомагат работата на ръководството )[7]

Учредява се задругата на македонските девойки, есента 1930та година е оранизирана изложба ан шевици в Женева. Изложбата е подготвена от Райна Руменова.  В последния си конгрес, Ръководното тяло отбелязва че има 58 дружества. Следователно конгреса 1934та година избира председателка Злата Сарафова, Славка Джерова и Стефана Христова като подпредседателки, Люба Иванова като секретарка, Мара Сакъзова като касиерка а  Мария Божинова, Мица Гюркова, Павлина Иванова, Александра Димора и Коцка Александрова като съветнички. [8]

През 1933та година МЖС има 59 организации с 5800 членки.  След 19 ти май 1934та година се разформира но по време на Втората Световна война участва и инициативи на организирани от Съюза на Македонските Културно-просветни и благотворителни братства в България. Работи до 1944та година, но отделни дружества преустановяват дейността си заедно с останалите македонски бежански организации 1947-ма година. [9]

Алманах Макеодния пише следното:

Македонско женско благотворително дружество въ София и сиропиталище „Битоля”.

Въ 1903 г., по време на илинденското възстание, въ София се основа Македонското женско благотворително дружество съ главна цель:

подпомагане нещастнитѣ македонки отвъдъ Рила и Одринско и откриване сиропиталища въМакедония, на първо време въ гр. Битоля.

Дружеството още не закрепнало, трѣбваше веднага да се притече въ помощь на хилядитѣ бѣжанци, надошли въ свободна България, наймного въ София, избѣгали отъ родния край голии боси, за да се спасятъ отъ турцитѣ, които, разярени, всичко живо подлагаха подъ ножъ и мѫки.

Въ 1908 г. дружеството, възползувано отъ хуриета въ Турция, посрѣдствомъ свои делегатки, откри своето първо сиропиталище въ гр. Битоля подъ название „Надежда”. По това време тамъ г-жа Захария Шумлянска бѣше основала дружеството „Утеха”, което подържаше безплатни ученически трапезарии и 20 крѫгли сираци.

Дветѣ дружества, предъ видъ, че целитѣ имъ бѣха еднакви, се слѣха заедно да работятъ. Първоначално въ сиропиталището постѫпили 50 деца и постепенно се увеличили до 100, въ трапезарията сѫщо били 100 ученици. По тоя начинъ дѣлото много напредваше, обаче, за голѣмо съжаление, сиропиталището биде закрито презъ 1913г. отъ нашитѣ врагове — сърбитѣ, които иедно сиропиталище не можеха да търпятъ. Така М. ж. б-но д-во и дружеството „Утеха” завършиха своята кратка дейность въ Македония. По време на войнитѣ М. ж. б-но д-во работи неуморно за облекчение участьта на бѣжанцитѣ на бро й 5,000 души, надошли въ София, като ги снабдяваше въ продължение на единъ месецъ и половина съ топла храна и облѣкло, съ ушиване дрехи горни и долни за македонскитѣ доброволци и раненитѣ войници.

Дона Ив. Каранджулова

Въ 1915 г., преследвайки главната си цель, дружеството, за да подкрепи часть отъ хиляднитѣ сираци, оставени на произвола на сѫдбата, въпрѣки че нѣмаше срѣдства, откринаново своето сиропиталище въ София на 15 февруари, като го назова по национални съображения „Битоля”. Първоначално въ него се приютиха 25 сирачета и въ края на годината достигнаха до 57 души. Днесъ, 1931 г., въ сиропиталището има 75 питомци, отѣ 7 до 14 г. възрасть, отъ които 28 момичета и 47 момчета. Всички следватъ основнитѣ училища и прогимназията до като завършатъ III класъ, следъ това отпускатъ се отъ заведението. Настоятелство то се грижи да се настанятъ на занаятъ за тѣзи, които нѣматъ никакви роднини, които се учатъ добре, ако се яви нѣкои благодетель, може дародължатъ учението си.

Голѣмия напливъ на сираци, неудобното помѣщение, а най-страшното бѣше изострената жилищна криза, която накара дружество то, въпрѣки липсата на срѣдства, да започне дастрои собственъ домъ за сиропиталище.

Настоятелството заработи усилено и въ 1924 г. положи основния камъкъ на благотворителния домъ. Въ 1926 г. първото крило на тоя домъ се завърши благополучно, благодарение на Соф. Гр. Община, на държавата, на всички дарители и родолюбци, сѫщо и на деятелната строителна комисия въ съставъ г-нъ Т. Киселиновъ, председатель, г-нъ Н. Габровски, касиеръ, г-да Кр. Теодосиевъ и М. Виларовъ, съветници и г-нъ архитектъ Вл. Весовъ. Още сѫщата годинa питомцитѣ се настаниха въ него. Настоятелството насърдчено отъ този успѣхъ и въ желанието си да даде подслонъ на още сираци, въ 1928 г. предприе постройката и на второто крило, което наскоро ще бѫде готово и попълнено съ около 200 сираци, ако срѣдствата зa издръжката имъ се осигури.

Въ строителния комитетъ освенъ цѣлото настоятелство и гореизброенитѣ отъ комисията, влизатъ още 12 души членове на комитета. Председателка на дружеството непрекъснато отъ 1912 г. до 1931 г. е г-жа Дона Ив. Каранджулова, която е работила и като подпредседателка на сѫщото дружество презъ 1908 год. и 1910 год. Г-жа Дона Каранджулова е вдовица на голѣмия македонски родолюбецъ и дългогодишенъ вождъ на македонската емиграция Иванъ Каранджуловъ.[10]


[1] Румяна Конева  2005 Жените, Ревопюиията И Куптурата 1878-1903 Г в „100 Години от Илинденско Преображенското възстание”

[2] Реформи, бр. 16, 3 юни 1900

[3] НБКМ-БИА, а. е. 23а, л. 969-971,1671, 3673; а. е. 25, л. 248-249.

[4] Реформи, бр. 23, 6 юли 1901, Женски глас бр. 20, 1 юни 1901

[5] Кюстендилки В Националното Движение За Освобождение На Македония –  Йорданка Янчева,  Екатерина Керемидарска

[6] Гребенаров , А. Легални и Тайни Организации на Македонските Българи (1918-1947) 2005 Македонски Научен Институт ст. 176

[7] Гребенаров , А. Легални и Тайни Организации на Македонските Българи (1918-1947) 2005 Македонски Научен Институт ст. 216

[8] Гребенаров , А. Легални и Тайни Организации на Македонските Българи (1918-1947) 2005 Македонски Научен Институт ст. 255-256

[9] 2005 Алманах на българските национални движения след 1878, Академично Издателство „Марин Дринов” ст. 176

[10] Алманах Македония ст. 11-12 пояснения относно Табло XXIX — 101

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s