Майка на комитите

Баба Кръста

Баба КръстаОхридъ, майка на революционеритѣ Наумъ, Владимиръ и Илия Йосифови.Въ продължение на много години нейната кѫща е била свърталище на всички революционни дейци, както презъ турския режимъ, тъй и презъ сръбския. Много пѫти тя бѣше викана, арестувана и изтезавана отъ властитѣ, но никога тя не измѣни на дѣлото; винаги отговаряше достойно и безъ страхъ, като внасяше куражъ въ сърдцата на младитѣ революционери работници.[15]

 

Баба Агния , Щип

образът на първата жена, посветена на революционното дело от първите основоположници на освободителното движение Даме Груев и Гоце Делчев. Това е баба Агния, хазяйката на двамата апостоли. За нея четем: „Баба Агния с цялата душа се приобщи към светото дело, като стана най-верният и незаменим помощник на двамата апостоли и тяхна дясна ръка. Когато стаята им се изпълваше с подозрителни „гости“, баба Агния като вярно куче бдеше на портата вън и ги пазеше от напаст. Когато трябваше да се изпълни някоя мъчна и сложна куриерска длъжност в града, тя тичаше да я свърши. За нея отказ и умора нямаше…“ [1]

(КЦ)

Героична баба Пара Гърдановска – „крушовската баба Тонка“

Когато българите (от Крушево) се отделили от Патриаршията, започва борба за черквата „Св. Богородица“, строена от крушевските майстори-мияци и със средствата главно на българите; при това се намирала в средата на българската част на града („бугарското маало“). Гърците успели с измама да вземат ключовете на черквата и не позволявали да се черкуват българи. Младежите искали да строшат вратите, но по-умерените измислили друго: един от майсторите-строители на черквата, Атанас, заедно със сина си Иван се заели да отворят вратите през едно потайно място. С риск на живота си Иван се промъкнал през един отвор на голямото кубе и слязъл в женското отделение, а от-там – долу. Изкарал железните лостове на лявата пола на главните врати и отворил черквата. Млади и стари жени първи нахлули в черквата и си дали клетва да не я напускат, докато не им бъдат предадени ключовете й, т.е. докато не се признае за българска. Начело е стояла Пара Малковска – по баща, а омъжена за Мате Гърдановски. Заедно с всички жени Пара Гърдановска – бъдещата крушовска „баба Тонка“, „майка на комитите“ през революционната епоха, а тогава млада булка, извършва един подвиг. Гъркоманите повикали  на помощ турската власт. Чак от Битоля била изпратена войска да усмири разбунтуваните българи, обаче войниците виждат в черквата само жени, и то някои с бебета-сукалчета на гърди. Такава била например самата Пара, до нея младата булка Иваница и др. Турците не посмели да се борят с такива жени и останали вън като увещавали жените да освободят черквата. Но жените им отговаряли: „Камъни и греди сме носели на ръце, пръстените и обеците си сме продавали, за да построим тази черква. Строихме я за себе си, а не за гръцкия владика и попове.“

Турците решили да ги принудят с глад да се подчинят: забранили да им се носи храна. Баба Пара Гърдановска разказвала за това следното: „Не беше мъка да се гладува. Траехме и за вода. Но мъка видяхме, когато ни спряха децата: ние, младите булки, които имахме деца, получавахме помощ отначало с това, че ни носеха на ръце децата да ги кърмим и покрай това ни промъкваха и храна и напитки. Но после, подучени от гърците, спряха ни децата и млякото на гърдите ни налея, което ни донесе непоносими болки и млякото ни напразно течеше, докато вън децата пищяха за майчина гръд“.

Но това не продължило дълго. Дядо Атанас майсторът отнесъл тайно писмо до битолския валия, вдигнал се голям шум и накрая дошла победата: ключовете били предадени на българите. [2]

Как Пара се е проявявала като „майка на комитите“ ни разказва един от тях – прилепският войвода Петър Ацев в продължението на спомените си, които преди малко цитирахме:

„Тя трепереше не толкова над своите родни внучета, колкото над революционерите – легални или нелегални. Години наред нейната къща беше свърталище на опасни комити и революционери. В нейната къща за първи път стъпиха нелегални хора, в нея най-напред в Крушево се установи чета и денува дни наред. От нейната къща цели групи терористи излизаха и влизаха без да се преправят, да смъкват маски и облекло, да се снабдяват с оръжие или да се освобождават от него. Не трепна окото й, не потрепера старческата й ръка, когато нуждата налагаше да скрива в пазвата си революционна архива, револвери и друго оръжие. Не й омръзна да пере и готви на всички, на цялата тази денонощна движеща се върволица без никой да помисли да я възнагради за денонощния й труд, за рисковете, които ежеминутно застрашаваха нейното съществувание. Половината Крушево се кле в нейната къща, обаче двама за третия не чуха от устата й за извършено свещено действие под нейния покрив. Тя не знаеше, тя не питаше и не искаше да знае имената на върволицата от млади и стари деятели: учители, свещеници, селяни и граждани. Без всяко предупреждение за сериозните моменти тя сама нареждаше децата да не стоят в къщи през известни дни… Пълзейки из стълбите, превита като обръч, с чудна енергия тя креташе и приготвяше всекиму необходимото. Вечно весела, вечно усмихната, тя галеше революционерите с майчиния си поглед нежно, мълчаливо.“ [3]

(КЦ)

Стойна Бафчанка („баба Стойна комитката“), Прилеп

Майка на учителите-революционери Атанас Иванов, Кочо Иванов и Мария Иванова. Наричали я „баба Стойна комитката“. Тя е била образец на смел, самообладан и най-доверен укривател на комитетски хора и оръжия. При нея се лекували болни четници, крили са се нелегални, между които и Гоце Делчев при идването си в Прилеп през 1901 г. на път за Битоля за среща с арестувания Даме Груев. В дома й е била редакцията и печатницата на нелегалния в. „Шило“. За нея свещеник Йордан Ангелов, редактор на вестника и член на прилепското ръководно тяло, разказва: „В нейната къща се вземаха съдбоносни решения… Куриери там се срещаха, болни четници там се церяха и войводи там се криеха. Майка Стойна бе ключът на организа-цията за Прилеп и Прилепско. При нея имаше подземие. Но тя плачеше, когато трябваше да крие в мрачната яма жива заровила се революционна душа. Тя знаеше, че нейното сърце и нейните очи са по-добро скривалище от каквото и да е подземие“.[4] В нейната къща, в нейните ръце умира четникътюнкер Димитър Робев, от битолските Робеви, заболял от менингит като четник-секретар на прилепската околийска чета. Дълго боледувал, но въпреки майчинските грижи на Стойна и на тайно виканите лекари, не могъл да бъде спасен. В желанието си да го спаси тя се решила на риск: извикала един добър турски лекар Кязим, представяйки болния като свой внук, дошъл от Румъния. Но Кязим веднага отгатнал какъв е болният, обаче казал: „Макар и да е комита, лекарският ми дълг налага да му помогна и няма да ви предам. За жалост, момъкът е безнадеждно болен, скоро ще умре“. И наистина така станало. Баба Стойна го оплакала като свой син наместо майка му, която нищо не е подозирала в недалечния град Битоля, опяла го, преоблякла го с помощта на верни хора и го погребала тайно в гроба на геройски загиналия революционер Никола Каранджулов в с. Селце.

(КЦ)

Донка Мойсомирчева

Майка на нашата позната на всички активистка Люба Иванова. При нея са лекувани от д-р Янчулев двама четници, ранени в сражение. Турците узнали за това и решили да направят обиск. Но Донка залостила здраво вратите и не отваряла, оправдавайки се, че е без мъжа си и сама не смее да отваря. През това време организационните хора изнесли на носилки („тезгерина“) четниците през таен изход, но в стаите останала миризма от цяровете. Понеже турците насилвали вратата, Донка казала, че ще отвори, ако дойде муфтарят (махаленски отговорник, кмет). Дошъл и той, но тя се преструвала, че не го познава по гласа и смята, че е измама. Едва когато всичко било укрито, тя се обадила на муфтаря, Иоване, ти ли си“ и уж едва сега познала гласа му и отворила. За да прикрие миризмите от цяровете, тя вече била намазала децата си с подобен цяр, и така оправдава миризмата. [5]

(КЦ)

Ана Зафирова Миладинова,  Струга

Ще оставим Струга като споменем накратко само за народната жена Ана Зафирова Миладинова-Зафирица. „Нейният дом – пише един автор – денонощно бе отворен за явните и тайни революционери през турско време. След 1896 г. тя вече беше изцяло в услуга на освободителното дело. Всички четници в онова време и войводите Хрис-то Узунов от Охрид, Тале Христов Горанов от Прилеп, Цветко Марков и Никола Петров от Дрикол, Спиро Тале Христов и Петре от Ташморунище, Тасе от Пресовяни и прословутият герой Ставри Гогов от Вехчани ред години са намирали широк прием и укривателство в дома й, който бе гнездо на организацията в онзи край и таен приют на борците… На сто-тици четници и десетки войводи е готвила, прала, услужвала и изпълнявала тайните им наредби било сама, било чрез своите синове…“[6] Домът й бил с много входове и изходи, удобен за революционерите. Намирал се до къщата на братя Миладинови.

В къщата ѝ се намира печатница, в която се печата вестникът на Стружкия комитет „На оръжие“, листовки и призиви. Устроена е леярница за куршуми, извършва се военно обучение на четниците от ВМОРО. Складират се муниции и литература. Архивът на Стружкия комитет също се съхранява в нейната къща[7]

(КЦ)

жените на с. Търсйе, Леринско

На 17 или 19 май ст.ст. 1902 година. Него ден четата на Марко Лерински се озовава в с. Търсйе на съвещание с костурските войводи Чекаларов и Кляшев. Турците, знаейки, че това е най-въоръженото село в Леринско, почват да правят щателни обиски по всички къщи. Натъкват се и на къщата, където са скрити четниците. Започва сражение. Падат 12 души аскер, но при опасността къщата да бъде опожарена, четниците без жертви минават от къща в къща и се спа- сяват. „За тоя изход – пише Силянов – много допринесоха жените. Прикрити зад една редица селянки, четниците от една квартира можаха да се измъкнат и да ударят аскера в гръб.“ [8] Каква саможертва на жената, последвана от много страдания! И въпреки това, следващата 1903 г., в ека на въстанишките борби, на 3 август, при 14-часовото сражение при Песодерската кула – между Костурско и Леринско, жените на с. Търсйе, презирайки всяка опасност, поддържали силите на бойците с вода при големите горещини, от които са изнемогвали. В спомените си участникът в тия боеве Христо Настев пише с безкраен възторг следното:

„Под град от съскащи куршуми тези жени и деца не се поколебаха да се нижат доброволно, по свой почин, в самите наши позиции зад нас, за да ни донасят кой с каквото и както можеше – не само изобилна вода, но и храна. Техният жест ни трогна. Трогнаха се и всички четници в позициите. Това беше рядък подвиг на себеотрицание от жени и деца, които повдигнаха още повече духа на биещите се четници… Примерът на жените и децата от с. Търсйе беше на- зидателен и не беше единствен… “ [9]

(КЦ)

Дона Ковачева

Родена през 1855 година в Паралово, Османска империя, днес Сърбия. Отрано остава вдовица. Къщата ѝ в Кюстендил е средище на македонските комити, на дейците на ТМОРО. Там се складират дрехи и оръжие за четниците, нощуват нелегални дейци на организацията, оттам тръгват чети за Македония. Гостите на баба Дона се хранят при нея на комунарски начала, някои от тях тя сама превежда през границата. Чести посетители са Даме Груев, Пере Тошев, Яне Сандански, Гьорче Петров и други революционери. През периода 1895-1903 година в къщата се помещава щабквартирата на Гоце Делчев. Къщата на баба Дона e възстановена в края на 1970-те и е паметник на културата.

Дона Ковачева умира в 1926 година в Кюстендил.[10]

(от уикипедия )

Особено полулярна сред сподвижниците на освободителното движение е баба Дона, наречена така с огромно уважение от Гоце Делчев. В продължение на 30 години къщата й е база на движението. Тук отсядали комити, десетки хиляди на брой. През гостоприемната Бабадонина къща преминават и „най-верните хора“- Даме Груев, Пере Тошев. Яне Сандански, братята на Гоце Делчев, Марко Секулички, Лимончев и др. Тук отсяда и Екатерина Симидчиева от гр. Куманово, волева посестрима  на баба Дона. Когато се урежда бомболеярницата в д.Длъхчево Сабляр, аба Дона дава целия ковашки инструментариум на покойния си супруг. Тя не само псореща гости, готви, пече хляб, пере, лекува ранените, но и играе ролята на куриер. превежда ги по най-късите пътища през границата за Македония. В тайници на къщата се съхраняват комитетско оръжие, боеприпаси и снаряжение. Нещастна в личния си живот( загубва мъжа си, а по-късно и двамата си сина), тя намира своето семейство в тази голяма общност от комити. Движението дава смисъл на живота й. Тази ‘македонска къща“ вижда трудности, премеждия и болка, но и радости. Тук се празнуват сватби на дейци от Щипско.[11]

(КЦ)

Аспасия Киселинова Шахова, Охрид

Тя е проявила необикновен героизъм в борбата между схванатия от ревматизъм охридски войвода Деян Димитров и потераджията Абдула, който благодарение на предателството на куцовласи се запретнал да улови жив Деян и нахлул в къщата на Аспасия. Започнала ръкопашна борба, в която Аспасия се намесила, като подала на Деян револвера му и Абдула бил убит. Настанали тежки дни за цялото семейство Шахови. Аспасия се крила цели месеци по селата, докато успяла по организационен канал да избяга в България. [12]

(КЦ)

Марийка Георгиева Апостолова

Жените в тази борба са не само изпълнителките, които посрещат, гощават, перат, лекуват ранените, но често са и подбудителките, тези, които насочват съпрузите си по този труден път. Такъв е случаят и с Марийка Георгиева Апостолова, съпругата на Велин Апостолов от с.Богослов. Именно тя запознава съпруга си с македонските емигранти и го включва в македонското движение. Добрият организатор и оратор бързо добива авторитет и става войвода на Кривопаланешката околия. Разива бурна дейност по организирането, въоръжаването и изпращането на чети. След Първата световна война го избират за кюстендилски пунктов началник на ВМРО. Домът им е „сборен пункт на всички чети и войводи, отдето четите се снабдяват с оръжие, дрехи и планове за действие. Когато войводите се съвещават тайно в къщата, Марийска, с четирите си деца, излизат на двора с мисията да следят за неканени посетители.[13]

(КЦ)

жените от с.Прекопана

Не сотават по-назад и македонските българки от Югозападна Македония. Така например в с.Прекопана на 23 декември 1901 г. при Марко Секулички пристигат 12 жени. Начело със селската учителка Катерина го млят да им каже нещо по делото и да ги упъти с какво могат да му бъдат полезни. Отговаря им следното:…да не пречат на мъжете, да не им натякват, когато отидат по работа на делото, да пазят в тайна всичко, което вършат мъжете, хляб да изнасят на четниците, вън от селото, когато стане нужда да подаряват на четниците чорапи, ризи и др.[14]

(КЦ)

Баба Руса

„От жените в Бунархисар най-саможертвена и предана на народните работи бе баба Руса. „Тя е вярна и просветена бабичка” — казваше ми колегата Айвазов от Чонгара. „У баба Руса — казваха ми други — ще ти е най-добре: тя има хубава самостоятел…на стаичка, па е и сама — няма си никого.”

Баба Руса бе здрава .Винаги услужлива и добродушна, тя се радваше на обичта на всички. С природен ум и усет, познаваше най-доброто и хубавото, баба Руса имаше най-вярна преценка за всекиго.

Аз направо й поисках да ми посочи смели хора, главно работници от преди аферата, които тя не можеше да не знае. От тоя момент баба Руса ми стана първа помощница и съветничка. Твърде предпазливо ми напомняше недостатъци на Хр. Настев и с това ме подсещаше да не постъпвам ката него. Благодарение на баба Руса, разпиляното се събра и наново започна работата. Тя знаеше истинските предани дейци в града. Помнеше и посещението на Делчев, когото безобидно наричаше „оня рошавия македонец”.

Василка Панайотова Шивачева

Василкаилка Панайотова Шивачева /Васильото/ бе втората героиня в Бунар Хисар…Когато месеше хляб и когато бе сама вкъщи, и когато бе четата у нея, Васильото бе бъбрива, ала решителна и твърда. Къщата и се използваше за етапна спирка при преместването на четата или нелегални изобщо, а от по-рано още бе всякога отворена за всякакви и всички комити…“

Из спомените на Анастас Разбойников, легален ръководител 1902-1903 г. [16]

 

Баба Тенишка

Мария Ст. Тенишева от Лозенград, майка на трима изтъкнати революционери и най-активна участничка в подготовката на Преображенското въстание.


[1] Завоев, П. Град Щип. С., 1943, с. 112.

[2] Ацев, П. Крушовската Баба Тонка. Баба Пара Матева-Гърановска (в спомените на Петър Ацев). В: сп. „Илюстрация Илинден“, кн. 123.

[3] Ацев, П. Цит. съч.

[4] Сто години новобългарско училище в град Прилеп. Скопие, 1943, с. 141.

[5] Данните са от дъщеря й Люба Иванова.

[6] В. „Македония“, бр. 652 от 12.Х11.1928.

[8] Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония. С., 1933, т. I, с. 139. Също и: Кляшев, Пандо. Спомени, с. 77.

[9] Сп. „Илюстрация Илинден“, кн. 123, с. 8.

[10] Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988, изд. БАН., стр. 305-306.

[11] Кюстендилки В Националното Движение За Освобождение На Македония –  Йорданка Янчева,  Екатерина Керемидарска

[12] Данните са от самата Аспасия. Подробно събитието е описано и от Стефан Аврамов в книгата му „Героични времена“, т. 1.

[13] Кюстендилки В Националното Движение За Освобождение На Македония –  Йорданка Янчева,  Екатерина Керемидарска

[14] Кюстендилки В Националното Движение За Освобождение На Македония –  Йорданка Янчева,  Екатерина Керемидарска

[15] Алманах Македония Табло XXIX — 100 и описанието за него ст. 11

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s